Артишокът - уникална шишарка и афродизиак сред зеленчуците

                   
  АРТИШОКЪТ -  УНИКАЛНА ШИШАРКА И АФРОДИЗИАК СРЕД ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ


   АРТИШОКЪТ/CYNARA SCLYMUS/ , наричан още АНГИНАРИ,е малко известно у нас многогодишно зеленчуково растение от сем. Сложноцветни. Родината на артишока е Северна Африка През 1600 година е пренесен в Америка, .където  добива голяма популярност. В момента артишока расте в Централна и Южна Европа, Северна Африка, Южна Америка и Калифорния. Почти всички" пъпки ", които отиват на американския пазар се отглеждат в Калифорния- град Кастровил дори претендира да е световна столица на артишока. Всяка година там се избира кралица на артишока. Най- известната от тях е Мерилин Монро през 1949година.Древните римляни и елините използвали артишока за подобряване на вкуса на храната и за лекуване на различни заболявания. Артишока е отличен източник на витамини/А, С, и от групата на В/ ,минерали/ натрий,желязо,фосфор,,магнезий,калций,калий/ и фибри. Богат е на цинарин - мощен антиоксидант, който не се съдържа в никой друг зеленчук. Хранителна стойност в 100г. артишок: 40кал,4г белтъчини, до 1 мг. мазнини, 13г въглехидрати и 7 г фибри.
   Развива дълги и силни корени. Листата са много едри,нарязани, понякога с бодли,зелени или сивозелени, отдолу с мъх. Образува високи до 1-1,5 м слабо разклонени стъбла, които завършват с големи кълбовидни съцветия със сини цветове. Сивите с черни ивици семена са дълги 6-7мм. За храна се използват месестите люспи и месестото дъно на младите съцветия, коти се варят  или консервират. Съдържат витамин С, каротин, витамини от група В,минерални соли и инулин. Артишокът се препоръчва особенно при заболявания на черния дроб.
   Артишокът е топлолюбиво растение, поради което зимата трябва да се загърля. Може да понесе понижение на температурите до -2,-3 гр., а а съцветията се повреждат при -1 и напълно загиват при -2,-3гр. Изисква умерена влажност и преовлажняването на почвата му вреди. Артишокът е много взискателен към почвеното плодородие. Почвата трябва да се обработва дълбоко и да е осигурена влага с органични вещества. Най-известни сортове са Лионски, Ран виолетов, Бретански едър и др.
 Артишокът се отглежда най-често чрез засаждане  на коренови издънки от стари  насаждения, които израстват в основата на растенията  през. пролетта, след презимуването. Издънките са дълги -10-15см. и да имат 3-4 листа. Изрязват се с малка част от коренището на майчиното растение и се засаждат в парник или на леха  за вкореняване. След това се разсаждат  в немного  голяма дупка  по 1 или по 2 заедно  на разстояние 80-90 см.между редовете  и около 70см в редовете. Разсаждането се извършва през есента, но може и през пролетта.
   Възможно е отглеждане на артишок и чрез директно засяване на семената  на самото място , когато се позатопли , по 2-3 семена  в гнездо. След поникването в гнездото   се оставят до 2 растения. През есента листата се орязват  високо  и растенията се загърлят , за да се запазят от зимните студове.
    На реколта от артишок се разчита втората година. Съцветията -главичките се орязват преди цъфтежа-през юни. Отрязват се около 10см. от дръжката. Запазват се до 4 седмици при ниски температури. / в хладилник/.Насаждението на артишок се култивира 3-4 години.