ЧУБРИЦА/Satureja hortensis/

                                                       ЧУБРИЦА/Satureja hortensis/

  
  ОПИСАНИЕ: Чубрицата е едногодишно растение с кораво, четириръбесто,силно разклонено стъбло. Листата са срещуположни, с къси дръжки. Цветовете са червиникави,дребни, събрани на групи. от 2-5 в пазвете на листата. Плодът се разпада на четири орехчета. Цъфти през лятото.
  РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Отглежда се като култивирано растение в градините. Среща се в диво състояние по планинските склонове.
  УПОТРЕБЯЕМА ЧАСТ: Използва се цъфтящата връхна част. Бере се по време на цъфтежа.
   ПРИЛОЖЕНИЕ: В народната медицина чубрицата се използва при високо кръвно налягане, сърцебиене, при главоболие, при хрема и кашлица, повръщане, при катари на лигавицата на стомаха и червата. Има слабо патогонно действие.
  НАЧИН НА УПОТРЕБА: Приготвя се запарка от 1-2 лъжици ситно нарязана билка с 500 мл. вряща вода. Оставя се да престои 2 часа, след което се прецежда. Пие се по една винена чаша 3 пъти  на ден.

Залолявания на бъбреците и пикочните пътища-Обикновен Енчец,Обикновена златна пръчица

При заболяване на бъбреците и пикочните пътища, с цел да се повиши диурезата, с успех се използват шишарки от хвойна и градински магданоз. Със същата цел се прилагат и корени от гръмотрън, стръкове от изсипливче, листа от бреза и др. Добро диуретично средство е дрогата от полски хвощ, пача трева и др. Друга диуретично действаща дрога е цвета на черния бъз. Подобно действат плодовете на шипката, счукани и под формата на чай. Шипките се препоръчват при пясък и камъни в бъбреците. Бобовите шушулки действат диуретично при едем от сърдечен произход и освен това повишават нивото на кръвната захар. Копривата се преписва като диуретично средство при уратна диатеза и при хидропс от бъбречен произход. 

 Посочените диуретично действащи растения върху водния баланс и на отделянето на уреята.
Друга група дроги действат антисептично на пикочните пътища и се предписват при възпаление на пикочния мехур. Такава билка е мечото грозде. Поради високото таниново съдържание се получават понякога странични ефекти. Затова се препоръчват вместо тази билка листа на круша, които действат по същия начин. Черната боровинка понижава кръвната захар, поради ксоето се включва в антидиабетичните чайове. При камъни в бъбрецете се препоръчват корени от брош. При затруднено уриниране се, при хипертрофия на простатата се дават листа от бреза и червен лук. Жълтият енчец се препоръчва в народната медицина при възпаление на бъбреците, камъни и пясък в бъбреците, албумин в урината, предписва се и като диуретично средство при смущение в обмяната на пикочната киселина, при отоци и др.
 
                            ЖЪЛТ ЕНЧЕЦ,ОБИКНОВЕНА ЗЛАТНА ПРЪЧИЦА
  ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение, високо 20-60см.Стъблото е изправено, тънко, почти гладко, разклонено само в горната част. При основните листа са с дълги дръжки, по-горните са с къси дръжки и най-горните са приседнали. Цветовете са събрани в сравнително дребни кошнички,а те в метлическо сложно съцветие. Периферните цветове са езически, а средните са тръбести, едните и другите са жълти. Цъфти през лятото, по-точно началото на юни, най-късно края на юни месец.

   ДРОГА: Горните части на стъблата, с листата  и кошничките.
   ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ: Жълтият енчец е препоръчан при хронични бъбречни заболявания-възпалителни процеси, камъни и пясък в бъбреците, албумин в урината, предписва се и като диуретично средство при смущения в обмяната на пикочната киселина, при подагра, ревматизъм и при отоци.
  Дрогата се прилага под формата на настойка: 6 чаени лъжички ситно нарязана дрога се извлича с 2 чаши студена вода в продължение на 8 часа, изпива се за 1 ден на глътки. Външно при гнойни рани  и циреи се прилагат лапи от пресните листа или стрити на прах, сухи листа, смесени с малко вода на каша.

ДИЛЯНКА И МОМИНА СЪЛЗА -СЪРДЕЧНОСЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Дилянката и момината сълза се използват като много добри успокоителни средства при сърдечни заболявания, при сърдечна недостатъчност,  при нарушения на сърдечния ритъм и много др.
                                                                             ДИЛЯНКА

  ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение с късо вертикално коренище и със снобчести задебелени корени. Стъблото е изправено, набраздено , кухо, голо и в долната част окосмено ,на височина до 2 м. Листата са перести, като най-долните са с дълга дръжка, средните с къса, а връхните приседнали. Съцветието е голямо, разклонено и щитовидно. Плодовете се разрастват в разперена хвърчилка. Венцето е бяло, рядко розово, тръбесто.Плодът е едногнезден сух.
  РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте по влажни и сенчести места до 2000 м.н.в.Цъфти май-юли.
  УПОТРЕБЯЕМА ЧАСТ:Използват се корените заедно с коренищата, които се изкопават след узряване на плодовете,/август-септември/
  ПРИЛОЖЕНИЕ: Като успокоително средство при раздразнение на гръбначния мозък, при сърдечни заболяваниь,при стомашни болести, епилепсия и др.
  НАЧИН НА УПОТРЕБА: 1.10гр. корени в 1/2 литър вода се попарват от вечерта и се остават да киснат цяла нощ.
2. 15гр.корени , натопени в 100гр. чист спирт да престоят 24 часа. Смесени корените на дилянка с пелин или великденче действат против страх, меланхолия и виене на свят.
 

                                          МОМИНА СЪЛЗА
  ОПИСАНИЕ: Момината сълза е многогодишно тревисто растение. Коренището е пълзящо, с могобройни корени, сравнително плитко разположено под земната повърхност. Стъблото е цветоносно, безлистно, неразклонено до 20см. Листата са едри, две на брой, рядко три с дълги дръжки продълговато елипсовидни. Цветовете са бели, приятно ароматични, увиснали, разположени на цветоносно стъбло в гроздовидно съцветие. Плодът е червена многосеменна ягода. Семената са с кръгло яйцевидна форма. Цъфти през април-юни.
  РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из светли широколистни гори и храсталаци, в равнините и планинините от 100 до 1400 м.н.в. Отглежда се често и като декоративно растение в градините.
  УПОТРЕБЯЕМА ЧАСТ: Използват се стръковете и листата. Бере се от юни до август.
 ПРИЛОЖЕНИЕ:Съдържащите се в момината сълза гликозиди оказват избирателно действие върху сърцето. Усилват сърдечните съкращения, забавят сърдечната дейност, премахват неприятните усещания в сърдечната област, успокояват нервната система.Използва се за лечение на сърдечна недостатъчност, сърдечни неврози, нарушения на сърдечния ритъм и др.
  НАЧИН НА УПОТРЕБА: Най-често се употребява тинктура от момина сълза по 10-15 капки 3 пъти дневно. В народната медицина се прави запарка от 4-6 цвята  и 250гр. вряща вода.След като изстине се пие  се по една супена лъжица 3 пъти дневно преди ядене. 
РЕЦЕПТИ ЗА ВИСОКО КРЪВНО : 1.ГРАДИНСКА ЧУБРИЦА
  Две супени лъжици ситно нарязани  стръкове от градинска чубрица се заливат с 1/2 л. вряща вода и се остават да киснат 1 час.
 Течността се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
2. ОБИКНОВЕН ЗДРАВЕЦ
 Две чаени лъжички ситно нарязани листа от здравец се накисват в 1/2 л студена вода за 8 часа.
 Прецедената течност се разделя на няколко приема за 1 ден.
 Използват се и пресни те листа на здравеца , като се сдъвква по 1 листо на ден.
3. МАТОЧИНА
  Две супени лъжици листа и стръкове от маточина се заливат с 1/2 л. кипяща вода  и се оставят да киснат 2 часа. З запарката се прецежда. Пие се 3 пъти дневно по 1 винена часа от запарката.

ГЛОГ И МЕД - заболявания на сърдечонсъдовите органи и кръвообращенито

                                                                                      ГЛОГ

                     ОПИСАНИЕ:Червеният глог е дребно  дърво или трънлив храст. Литораслите и разклоненията имат гладка сива кора, върху която са разположени тънки остри шипове дълги  1см. Листата са прости, с дълги дръжки, с обратна яйцевидна форма, разсечени да на 3-7 дяла, тъмнозелени и гладки отвътре и сиво зелени отдолу. Цветовете са дребни, бели, бледорозови. Плодът е червен, топчест, месест с една костилка. Цъфти през пролетта.

                     РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из горите и храсталаците в страната до 1500м.н.в.

                     УПОТРЕБЯЕМА ЧАСТ: Използват се листата и с цветовете, плодовете или само цветовете, плодовете и корените. Цветовете със или без листа се през май-юни, листата през юли-август, а плодовете и корените през октомври-ноември.

                    ПРИЛОЖЕНИЕ: Използва се за лечение на сърдечно-съдове заболявания-леки форми на хипертония, сърдечни неврози, гръдна жаба, нервна възбуда, атеросклероза и

безсъние, повишена функция на щитовидната жлеза.

                  НАЧИН НА УПОТРЕБА: Прави се запарка от една супена лъжица глогов цвят с една чаена чаша вряща вода и се кисне 2 чаша, след което се прецежда. Пие се по една винена чашка три пъти на ден. 

                  РЕЦЕПТИ: СЪРДЕЧНА НЕВРОЗА

В две чаени чаши вряща вода  се слагат билките: 2 чаени лъжици корени от дилянка и по една чаена лъжичка глог, дяволска уста, хмел и маточина. Остават се да киснат 1/2 час , след което се прецеждат. От запарката се пие по една кафена чаша  три пъти дневно, 15 преди ядене.

                                    СЛАБИ НЕРВИ

 В три чаени чаши вода се слагат нарязани билки: едно коренче дилянка, 2-3 стръка мащерка, един стрък маточина , 1-2 стръка коприва. Вари се 15-20 минути. Отварата се прецежда и се пие студена сутрин, обед и вечер по една кафена чашка.

                                               МЕД

        Медът е чудесно средство за нормализиране функциите на централната и вегетативната нервна система, подобрява съня повишава работоспособността.

 Той съдейства за нормализиране кръвооросяването на сърдечния мускул и понижава високото кръвно налягане. Оказва благоприятен ефект при миокардит , стенокардия, сърдечна слабост, декомпенсация на сърцето с отоци и др. 

    Медът действа благотворно при атеросклерозата, характерна за старческата възраст.

       При неврози и безсъние се препоръчва една супена лъжица мед преди лягане.

   Резултатът от медолечението зависи от вида на меда за даденото заболяване. При заболявания, причинени от стрептококи, стафилококи и др бактерии се използва високопланинския мед-ригановият , мащерковият, липовият идр. за дихни заболявания.  За гинекологично болни-трихомонален колпит-ливадният мед от полски цветя. При анемично болни се препоръчва мед богат на микроелементи-боров, манов и др. Хора страдащи от заболявани  свързани с хиповитаминоза  се използва ментов, боров, морковен, плодов и др.

   Хора с нервни и сърдечно- съдови заболявания трябва да консумират мед с високо съдържание на етерични масло-валерианов, лавандулов, и др. За болни от диабет се препоръчва мед, съдържащ повече фруктоза и витамини - слънчогледов, акациев, чубриков.

  За всеки болен лекаря изготвя план, включващ вида на меда  и начина приложение, дози, продължителност на лечението.

      

Заболявания на сърцето и кръвообращението - змийско мляко

При заболявания на сърцето и кръвообращенито лекарят трябва да е сигурен в диагнозата и да предпише рецепта.В зависимост от това той ще се спре на дроги или препарати от горицвет , момина сълза и глогов цвят.  Така при мшокардит се повлиява добре от глогов цвят. При смущения на сърдечния ритъм се повлиява от пчелинок. При спазми на коронарните съдове се предписва глогов цвят и змийско мляко, а ако те са придружени и с циркулационни смущения дължащи се на артериосклероза, се дават йодни препарати, препарати от чесън, левурда/див чесън/ и бял имел. Билката горицвет епоказана при слабост на сърдечния мускул. Препаратите на момината сълза нормализират кръвното налягане,забавят систолите и повищават възбудимостта на миокарда, като засилват диурезата. Момината сълза намира приложение особенно при циркулационни смущения на базата на артериосклерозата.   

ЗМИЙСКО МЛЯКО

      ОПИСАНИЕ: Тревисто многогодишно растение, достигащо до 50-60 см. Стъблото в горната част е разклонено. Долните листа са по-дълги или по-къси дръжки, стъблените-приседнали, последователни, голи, всички отгоре зелени отдолу сивосинкави. Цветовете имат двулистна жълтозелена чашка, четирилистно, яркожълто, несраснато венче и много тичинки, плодник от 2 плодолиста с горен яйчник. Цялото растение съдържа жълтооранжев млечен сок. Цъфти през май и юни.
     РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Вирее по влажни и сенчести, каменливи места, някъде като бурен.
     ДРОГА: Надземната част на растението.
     СЪДЪРЖАНИЕ: Млечния сок съдържа няколко алкалоиди-хелидонин, сангвинарин и др
     ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ: Хелидонинът се отличава със морфиноподобно действие, -болкоуспокоително и седативно, но не притежава наркотичен ефект на морфина. Сангвинаринът възбужда чревната перисталтика и активира слюнчевата секреция.
   Змийското мляко действа добре като болкоуспокоително средство  при чернодробни и жлъчни заболявания/жлъчни камъни и пясък, жълтеница/,при стомашен катар, чревен катар, диарии , смущения в храносмилането.
                                           

 РЕЦЕПТИ: ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ

1. В две чаени чаши вряща вода се прави отвара от по една чаена лъжичка от следните билки:глог, маточина, мента, копър и дилянка.Вари се от 3-5 минути след което се оставя да кисне 30-45 минути и се прецежда. Отварата се пие 3 пъти на ден по една кафена чашка след ядене. Лечението продължава 3-4 месеца като след прекъсване  от 15 дни се повтаря.
2. В две чаени чаши вряща вода се слагат по една чаена лъжичка от следните билки-глог, бял имел, дилянка, маточина, хмел и резане. Вари се от 3-5 минути, след което се оставя да кисне 1/2 час. Пие се 3 пъти на ден по една кафена чаша след ядене

ВОЛСКИ ЕЗИК, ЛОПЕН, ЛИПА И МЕД - ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДИХАТЕЛНИТЕ ОРГАНИ

ВОЛСКИ ЕЗИК

   ОПИСАНИЕ:  Многогодишна папрат с късо коренище, от което излизат едри листа 10-60см

дълги, голи, кожести и с широко до линейно ланцетна петура, широка 5-7 см. Дръжката е къса, спорите са наредениот двете страни на средната жилка, косо спрямо нея и успоредно помежду си, дълги от 8 до 18 мм.
  РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте по влажни, сенчести, скалисти места, главно в широколистни гори, най - често в дъбови гори до 1400м.н. в.
  УПОТРЕБЯЕМА ЧАСТ: Цялата надземна част се използва и се събира през лятото.
   ПРИЛОЖЕНИЕ: Употребява се като леко затягащо средство,действа благотворно и на черния дроб, жлъчката, далака и пикочните пътища. Много сигурно средство против кашлица и белодробни заболявания.
 НАЧИН НА УПОТРЕБА: 10гр. волски език на 1 литър вода се вари 10-150минути. Пие се
топло като чай три пъти дневно преди или по време на храна.
                            

 ЛОПЕН

  ОПИСАНИЕ:  Двугодишно мъхесто, влакнесто, тревисто растение. През първата година образува само листна розетка, а през втората прави до 1,50м. неразклонено стъблос последователни листа. Цветовете са жълти и събрани на върхана стъблото. Плодът е многосеменна кутийка.
  РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте в сухи , тревисти места, песъчливи и много каменливи склонове. Среща се из редки храсталаци и по необработени ниви край пътища и сгради. Цъфти юни и август.
  УПОТРЕБЯЕМА ЧАСТ: Главно се използват цветовете.
  ПРИЛОЖЕНИЕ: Лопенът има противовъзпълително, отхрачващо действие. При заболявания на дихателните пътища: бронхит с обилна секреция, бронхиална астма, коклюш, остър катар на горните дихателни пътища с пресипнал глас и др. Използва се и при възпалителни заболявани на стомашно
чревния тракт, диария и чернодробни - жлъчни заболявания. Външно се използва за гаргара на устата и гърлото.
  НАЧИН НА УПОТРЕБА: Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно нарязан цвят от лопен и 250гр. вряща вода. Пие се по една винена чаша 2-3 пъти на ден.

                                                      

ЛИПА

   ОПИСАНИЕ: Високо до 25-30 м. дърво, разклонено с гъста корона. Листата са със сърцевидна форма, назъбени покрая с дълги дръжки. Цветовете са събрани в полусеник и имат светло жълт цвят. Плодът е едносеменно малко орехче с твърда обвивка.
  РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из цялата страна по каменистите склонове на предпланиннските и планинските области.
  УПОТРЕБЯЕМА ЧАСТ: Цветовете се използват и се берат по време на цъфтежа. Притежават патогонно, леко дезинфекционно, противоспастично и противовъзпалително действие.
  ПРИЛОЖЕНИЕ: Под формата на чай при остри катари на горните дихателни пътища/ларингити, трахеобронхити/,и др. температурни състояния, като и леко диуретично средство. Липовия цвят намира приложение при някои заболявания на пикочните пътища. Външно под формата на запарка или отвара липовия цвят се използва за гаргара на гърлото и устната кухина. Против изгаряния се препоръчват бани с липов цвят, също и при кожни обриви, възпалителни хемороидални възли, ставни болки.
  НАЧИН НА УПОТРЕБА: 1. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно нарязан липов цвят на 250 гр. вода.След около 20 минути запарката се прецежда и се пие гореща. 2. За външна употреба се приготвя отвара от 100 гр. липов цвят и 2 л. вода. 3. За гаргара се приготвя отвара от 20 гр. липов цвят и 250 гр. вряща вода, като в топлата отвара може да се добави една лъжичка сода бикарбонат.
  

МЕД

Медът и билките са особенно полезни за организма на човека. Те са взаимно свързани пчели и билки - едно цяло. Сега накратко за меда и неговите съставки. Билките и меда са божи дар.
   Пчелният мед представлява сладък сок, който пчелите събират от растенията, преработват го, оботатяват го с ензими в гушката си и го складират определени восъчни пити. Натуралния мед по своите вкусови и хранителни качества е един от най - ценните хранителни продукти. Познат е на хората още от древността. Той е има неограничена трайност т.с един от най - трайните продукти.
 По своя произход медът бива два вида: нектарен и манов. Нектарния мед пчелите събират нектара от цветовете на растенията, а за мановия - маната - сладък сок отделян от листни въшки или други насекоми, хранещи се с соковете на липата, върбата, дъба и др. Медът е богат на белтъчни вещества, на витамини - В1, В2, В3, В6, С, Е, на провитамини - А, РР, хормони, ферменти и др.
Медът притежава много лечебни и диетични свойства, поради тази причина се използват в народната и лечебната медицина. Медолечението е широко застъпено в съвременнната медицина при различни стомашно - чревни, белодробни, чернодробни, сърдечно - съдове, бъбречни заболявания и кожни рани.
В козметиката се използва мед за приготвяне на много кремове, маски, шампоани и други продукти. Медът подхранва идеално кожата и изглажда бръчките.
 РЕЦЕПТА ЗА ИЗГЛАЖДАНЕ НА БРЪЧКИ: Една настъргана ябълка, една супена лъжица зехтин и една супена лъжица мед  се разбъркват добре и се намазва лицето, пожелание може и шията. След 5 минути се измива лицето. Ефекта е феноменален. Пробвала съм го и го препоръчвам на всички дами при необходимост.            
  РЕЦЕПТА ЗА ГНОЙНО ГЪРЛО С НАЛЕПИ/ОТ МАМИНИТЕ РЕЦЕПТИ/: Разбърква се  смес от 2 супени лъжици мед с 1 супена лъжица сода бикарбонат  до получаване на хомогенна смес. С така получената смес се обмазват с пръст сливиците и гърлото преди ядене. Това се повтаря 4-5 пъти и ефекта е налице.
  Медът има много ценни съставки като пчелен клей, пчелно млечице, пчелен прашец и др.
  

                                               

РИГАН И ПОДБЕЛ - ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

   При заболявания на дихателните пътища много успешно се използват следните билки - риган, мащерка, подбел, лекарска ружа/корени,  листа и цветове/, липов цвят, волски език, сладък корен, магарешки трън, меча пита и др.

   Накратко искам да Ви запозная с лечебното действие на тези билки и да препоръчам някои рецепти за есенно-зимния сезон. Заболяванията на дихателните пътища най - често се проявават през есента и зимата.

Риган

   ОПИСАНИЕ: Риганът е многогодишно растение с късо пълзящо коренище. Стъблата са изправени и четириръбести, разклонени в горната си част. Листата са с дръжки срещуположни, продълговато яйцевидни и заострени. Най - отгоре листата са тъмнозелени, а отдолу са сивозелени. Цветовете са дребни светлочервени или розововиолетови. Плодът е съставен от тъмнокафяви яйцевидни орехчета. Цъфти от юли до септември.

   РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из редки гори в предпланините и планините, по каменливи места и из храсталаци в цялата страна, до 1500м.н.в. 

   УПОТРЕБЯЕМА ЧАСТ: Използват се цветоносните връхчета, събрани по време на цъфтежа. 

   ПРИЛОЖЕНИЕ: Риганът притежава антисептично, отхрачващо и успокояващо нервната система действие. Много често се използва като успокояващо кашлицата, отхрачващо средство при остри катари на горните дихателни пътища, бронхит, бронхиална астма, магарешка кашлица. Тъй като има благотворно действие върху централната нервна система се използва при нервна възбуда , безсъние, главоболие, полова възбуда, епилепсия, гърчове, против виене на свят, против морска болест. Прилага се и външно под формата на бани против кожни заболявания -  екземи.

   НАЧИН НА УПОТРЕБА: 

1.Приготвя се чай от 10 гр. билка и 1 л. вода. Вари се 5 минути. Пие се топъл.

2.Запарка се приготвя от 2 чаени лъжички риган, 500 гр.вряща вода, която кисне 2 часа. След прецеждането се пие по една винена чаша  3-4  пъти на ден преди ядене.

3. За  външна употреба 200 гр. от билката се вари в 3 л. вода 10-15 минути. Прибавя се към водата за къпане, след като се прецеди. 

Подбел

  Тя е добро средство против кашлица .

  ОПИСАНИЕ: Подбела е тревисто, многогодишно растение, с дълго разклонено коренище. През пролетта рано израства от корена кухо стъбло 20-30 см. високо. Н а върха на всяко стъбло разцъфтява жълт цвят до 2 см. диаметър. Цветовете са цилиндрични , ръбести на върха с хвърчилки от многобройни власинки. С лед прецъфтяване на цветовете стъблата загиват и едва тогава се появяват листата. Листата са с дълги дръжки, почти кръгли, 10-20 см. в диаметър, назъбени с червенокафяви зъбчета,отгоре зелени и голи , а отдолу бели, покрити с мъх. Цъфти от февруари до април.

   РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте по мочурливи и влажни места, брегове, реки и влажни ниви в цялата страна.

   УПОТРЕБЯЕМА ЧАСТ: Излолзват се главно листата и цветните кошнички.

   ПРИЛОЖЕНИЕ: Листата на подбела са старо изпитано средство против остра кашлица и задух. Използват се за лечение на ларингити с пресипнал глас, остри катари на горните дихатилни пътища, бронхити, бронхиална астма и възпалителни процеси на белите дробове. Под формата на лапи са прилага външно от счукани пресни и сухи листа за рани, язви, циреи, подутини и за лечение на много кожни заболявания, разширени вени на краката, мазоли и др. Сухите листа се използват за пушене при задух/бронхиална астма/.

  НАЧИН НА УПОТРЕБА: Прави се запарка от 2 супени лъжици ситно счукан подбел, заляти с 500 грама вряща вода, след изстиване се прецежда и се пие за   един ден.

  РЕЦЕПТИ ЗА КАШЛИЦА: 

Първата рецепта:

 В две чаши вода се слагат 4-5 листа от подбел и една лъжичка дюлево семе. Вари се десет, петнадесет минути. Отварата се пие топла със захар, сутрин и вечер по една винена чаша.

Втората рецепта: 

Смесват се една шепа билки-подбел, риган, лекарска ружа/корени , листа и цвят/, липов цвят, мащерка, драка, сладък корен и волски език.

  МАГАРЕШКА КАШЛИЦА:

Взимат се 1-2 стръка мащерка,5-10 зърна драка, 1-2 диви кестена, 5-6 листа подбел и едно коренче от сладък корен. Разместват се и от тях се прави чай с половин литър вода. Дава се на болния и се пие сутрин и вечер топло като чай, а през деня се пие като вода. 

 ЗАПУШЕН НОС:

Взема се риган и лопен, варят се в половин литър вода около 10-20 минути, прецежда се и се пие топло като чай, докато се отпуши носа.  

Терапевтично приложение на лечебните билки - МАЩЕРКАТА

Успешното приложение на лечебните билки изисква преди всичко поставянетo на правилна диагноза на заболяването и предписване на подходящи рецептурни съставки.

  При заболявания на дихателните органи - при остър и хроничен бронхит с гъсти храчки е необходимо билки с откашлично действие такива са градинската и дива мащерка. При сух бронхит без секрети се препоръчват корени на сапуниче, на иглика, на миризлива теменуга, плодчета на анасон или резене. При силна дразнеща кашлица, придружена с кръвоизливи се дават слузни дроги - корени от ружа, листа от слез, лопенов цвят и др. При енфиземен бронхит и бронхиектазии много добро действие оказват млади борови клонки и месести хвойнови шишарки. Възпалена лигавица на дихателните органи се повлиява от цветчетата на лайка, цветове на белия равнец и  коренище от кървавиче. При бронхит с бронхиална астма много добро действие има ефедрата, който води до възбуждане на центъра на дишането, разхлабва бронхиалната мускулатура, намалява отока и прилива на кръв в лигавицата. Змийското мляко много добре действа в такива случаи подобно на беладоната.  При коклюш се росянката и градинската мащерка.

    За специфични заболявания на дихателните пътища се предписва полски хвощ, пача трева, медуница, плодове от офика, шипка и др. З а подобряване на дишането при възпалителни  заболявания  на дихателните пътища, при астма също действат хвойнови плодчета и борови пъпки.

   Сега ще Ви запозная с една от билките, която е особено ценна за мен, това е Мащерката.

Накратко за нея: тя е многогодишно тревисто растение с пълзящи и полегнали стъбла и и възходящи цветоносни клонки, високи до 20 см. Листата са срещуположни с къси дръжки, линейно ланцетни или елипсовидни, с точковати жлези и жлезисти власинки. Цветовете са розови, лилави или бели, събрани по много в горните листа. Плодът се разпада на четири едносеменни орехчета. У нас са разпространени 15 вида мащерка. С реща се по сухи тревисти и скалисти слънчеви места из горските поляни и пасища по - рядко из ливадите в цялата страна. Най- широко е разпространена в предпланините и средно високите части на планините. Използва се надземната част.Цъфти юни-юли. Бере се по време на цъфтежа.

  Приложение: Поради богатото съдържание на етерично масло мащерката притежава антисептично, противовъзпалително, отхрачващо, спазмологично и газогенно действие. Успокоява нервната система. Тя се използва като отхрачващо, бронхоразширяващо и дезинфекциращо средство при остри катари на горните дихателни пътища, при хроничен бронхит, магарешка кашлица, възпаление на белите дробове. Широко приложение намира за лечение на различни заболявания на храносмилателната система-гастрити, колити, язва на стомаха, колики на стомаха и червата, газове и диарии. Билката се прилага много успешно при нервна възбуда, безсъние, главоболие, малокръвие. Външно се използва за гаргара на устата при зъбобол и възпаление на устната лигавица. Под формата на бани при ставни и нервно-мускулни заболявания/ радикулити, неврити, миозити./ Под формата на лапи-при различни гнойни възпаления на кожата - цирей, гнойни рани и др.

   Прилагане и начин на употреба: Приготвя се запарка от 2 супени лъжици ситно нарязана билка  и 500гр. вряща вода. След изстиване запарката се прецежда и се пие студена  по 1 кафена чашка 3-4 пъти на ден. Прилага се като чай  - 1 чаена лъжичка мащерка, 250гр. вряща вода, подсладена със мед. За външна употреба /бани, гаргари/ се използва запарка от 100гр. билка и 2 литра вряща вода. Мащерката още е извества  и като бабина душица също.