Артишокът - уникална шишарка и афродизиак сред зеленчуците

                   
  АРТИШОКЪТ -  УНИКАЛНА ШИШАРКА И АФРОДИЗИАК СРЕД ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ


   АРТИШОКЪТ/CYNARA SCLYMUS/ , наричан още АНГИНАРИ,е малко известно у нас многогодишно зеленчуково растение от сем. Сложноцветни. Родината на артишока е Северна Африка През 1600 година е пренесен в Америка, .където  добива голяма популярност. В момента артишока расте в Централна и Южна Европа, Северна Африка, Южна Америка и Калифорния. Почти всички" пъпки ", които отиват на американския пазар се отглеждат в Калифорния- град Кастровил дори претендира да е световна столица на артишока. Всяка година там се избира кралица на артишока. Най- известната от тях е Мерилин Монро през 1949година.Древните римляни и елините използвали артишока за подобряване на вкуса на храната и за лекуване на различни заболявания. Артишока е отличен източник на витамини/А, С, и от групата на В/ ,минерали/ натрий,желязо,фосфор,,магнезий,калций,калий/ и фибри. Богат е на цинарин - мощен антиоксидант, който не се съдържа в никой друг зеленчук. Хранителна стойност в 100г. артишок: 40кал,4г белтъчини, до 1 мг. мазнини, 13г въглехидрати и 7 г фибри.
   Развива дълги и силни корени. Листата са много едри,нарязани, понякога с бодли,зелени или сивозелени, отдолу с мъх. Образува високи до 1-1,5 м слабо разклонени стъбла, които завършват с големи кълбовидни съцветия със сини цветове. Сивите с черни ивици семена са дълги 6-7мм. За храна се използват месестите люспи и месестото дъно на младите съцветия, коти се варят  или консервират. Съдържат витамин С, каротин, витамини от група В,минерални соли и инулин. Артишокът се препоръчва особенно при заболявания на черния дроб.
   Артишокът е топлолюбиво растение, поради което зимата трябва да се загърля. Може да понесе понижение на температурите до -2,-3 гр., а а съцветията се повреждат при -1 и напълно загиват при -2,-3гр. Изисква умерена влажност и преовлажняването на почвата му вреди. Артишокът е много взискателен към почвеното плодородие. Почвата трябва да се обработва дълбоко и да е осигурена влага с органични вещества. Най-известни сортове са Лионски, Ран виолетов, Бретански едър и др.
 Артишокът се отглежда най-често чрез засаждане  на коренови издънки от стари  насаждения, които израстват в основата на растенията  през. пролетта, след презимуването. Издънките са дълги -10-15см. и да имат 3-4 листа. Изрязват се с малка част от коренището на майчиното растение и се засаждат в парник или на леха  за вкореняване. След това се разсаждат  в немного  голяма дупка  по 1 или по 2 заедно  на разстояние 80-90 см.между редовете  и около 70см в редовете. Разсаждането се извършва през есента, но може и през пролетта.
   Възможно е отглеждане на артишок и чрез директно засяване на семената  на самото място , когато се позатопли , по 2-3 семена  в гнездо. След поникването в гнездото   се оставят до 2 растения. През есента листата се орязват  високо  и растенията се загърлят , за да се запазят от зимните студове.
    На реколта от артишок се разчита втората година. Съцветията -главичките се орязват преди цъфтежа-през юни. Отрязват се около 10см. от дръжката. Запазват се до 4 седмици при ниски температури. / в хладилник/.Насаждението на артишок се култивира 3-4 години.

Лекуване на бъбречни заболявания с мед

                                                    Лекуване на бъбречни заболявания  с мед

  В народната медицина медът се използва при бъбречни заболявания. При тях се нарушава нормалната дейнност на сърцето,черния дроб, нервната и ендокринна система. Бъбреците са
биологичен филтър-отстраняват и изхвърлят от организма всички крайни продукти от обмяната на веществата. За денонощие обикновено здравите бъбреци отделят по 1 и половина литра урина, но филтруват не по-малко от 100 литра кръвна плазма. Тяхната гигантска абота става ясна , ако се знае ,че общия обем на човешката кръв не надвишава 6 литра и за 24 часа тази кръв многократно преминава през огромната мрежа от акапиляри на бъбреците и отново се всмуква. Ето защо бъбречните заболявания са сериозно страдание и затова изискват специално лечение и диетичен режим. Тук много полезен се явява чистият пчелен мед, тъй като съдържа незначителни количества белтъчини и натриеви соли т.с. беден е на тези хранителни съставки, които трябва да се ограничават.
  При лечението на заболяванията на бъбреците и пикочните пътища и пикочния мехур широко се използват и най-различни билки. Отварата на тях може да се подслажда с мед, това увеличава нейното действие. Особенно лечебна е отварата от шипка - 15 грама на половин литър вода, подсладена с мед, или половин до една чаша сок от ряпа на денонощие,подсладен с мед. Отварата от шипка с мед е особенно полезна при бъбречно-каменна болест. Приготвя се последния начин: варят се една ,две супени лъжици сухи шипки в половин литървода 20 минути, отварата сде оставя в съда 24 часа , след това се прецежда и се пие подсладена с мед. При бъбречно-каменна болест или при пясък в бъбреците, да се приема дървено масло и лимонов сок по една супена лъжица 3 пъти дневно, приготвен в момента на употребата. При слабост на пикочния мехур и при незадържане на урината добре действат 3 супени лъжици за денонощие. Някои лекари препоръчват по 50 до 100 грама -ефектът е добър не само при бъбречни заболявани , но и при възпалителни процеси и на вътрешните органи - черен дроб, черва и т.н.
 МЕДЪТ, несъмнено оказва много добър ефект и не дава възможност на болестта да се развива. Необходимо е да се спазва подходящ диетичен режим и режим на живот.
 Приемането на меда трябва да се контролира. С него се внасят в организма на човека големи количества бързо всмукващи се захари  и се натоварва бързо задстомашната жлеза. Така може да се стигне до появата на захарна болест или до затлъстяване. Денонощното количество мед за здрав възрастен човек, както и за болни със заболявания на бъбреците и на пикочните пътища , не биваа да се надхвърля повече от 3-4 пълни супени лъжици.

Рецепта за камъни в бъбреците-изпробвана и много успешна

                РЕЦЕПТА ЗА КАМЪНИ В БЪБРЕЦИТЕ-ИЗПРОБВАНА И МНОГО УСПЕШНА

  НЕОБХОДИМИТЕ  БИЛКИ:

1. БОБОВИ ШУШУЛКИ.
2.ЛИСТА БРЕЗА.
3.ЛИСТА МЕЧО ГРОЗДЕ
4.ЛИСТА ПОЛСКИ ХВОЩ
5.ЛИСТА ИЗСИПНИЧЕ
6.СТРЪКОВЕ ГЛУХАРЧЕ
7.СТРЪКОВЕ ВЕТРОГОН
8.КОРЕНИ ГРЪМОТРЪН
9.ЛЕНЕНО СЕМЕ

От всички билки по 50 грама се взема. Разбъркват се добре за да се смесят всичките билки. В 1 литър вряща вода се сипват 2-3 супени лъжици от  сместа.Вари се 5 минути. Кисне 30 минути. След това се прецежда и се налива в стъклен съд. Пие се по 5 пъти на ден по 200 мл. Взема се 15 минути преди ядене.
 След като се приложи тази страхотна билкова рецепта и  се отиде на ехограф, се установява, че няма следа от камъните. Лично съм я изпробвала и гарантирам успех! 
Пожелавам успех на всички , които ще я пробват! Надявам се, че ще останат доволни.
 

Бабини рецепти с билки за всякакви болежки

                              Бабини рецепти с билки за всякакви болежки

 Рецепта за лекуване на акне:  Правят се компреси на лицето вечер преди лягане с  памучна кърпа,натопена във вода от сварена маточина, сапуниче и черен бъз.

Рецепта за лекуване на албумин: Тънката и прозрачна кора от брезите , която се свлича напролет, се изсушава и от нея се вари 5 мин. 1 супена лъжица в 2 чаени чаши вода. Прецежда се и се пие.

Рецепта против алергия: 1 чаена лъжица сух пелин се накисва за 1 вечер  в 1 ч.ч. студена вода. На следващата сутрин се прецежда и се пие 3 пъти на ден след ядене по 1 с.л. с малко мед. Профилактично да се пие по 1 чаша пелиново вино,особенно през пролетта.

Рецепта против анемия: 100 грама изсушени плодчета от билката слез се смилат на прах. Пие се по един път на ден 1/2 ч.л., разбъркана в чаша с прясно овче мляко.Може да се добави и мед за вкус.
Рецепта за лечение на артритни болки при лошо врими: Лапи на коленете и китките от сварени листа на смрадлика.

Диабет-рецепти народни

                                                    ДИАБЕТ-РЕЦЕПТИ НАРОДНИ

  ИНДРИШЕ:
 Три пъти на ден се изяждат  2-3 листа от индрише преди всяко хранене.

ОБИКНОВЕН ФАСУЛ:
Три супени лъжици стрити сухи шушулки от фасул се заливат с 1/2 л. вода  и сместа се вари 10-15 минути.
Отварата се прецежда  и се пие по една винена чаша 4 пъти дневно преди всяко ядене.

ЛУК: 
Три пъти на ден се приема прясно изцеден сок от лук по 1 супена лъжица преди хранене.

ПРАЗ:
Три пъти на ден преди хранене се изпива по 1 винена чаша прясно изцеден сок от праз.

ЛЕЧЕБЕН ЖАБЛЕК:
Приготвя се запарка ,като 1 супена лъжица ситно нарязани стръкове лечебен жаблек се заливат с 1/4 л. вода.След като изстине , запарката се прецежда. Това количество се изпива за 1 ден, като се разделя на 3 приема, половин  час преди хранене


 Полезна храна за диабетиците е: броколи, моркови,магданоз ,морски деликатеси,месо ,плодове, канела  и др. .

Билката-лечебен жаблек  може да предизвика  повишаване на кръвното налягане и стомашно - чревни разстройства. Необходим е лекарски контрол.

Подбел, Марта/Tussilago farfara/

                                             Подбел,Марта/Tussilago farfara/

    Подбелът пръв показва жълтите си чашки през пролетта ,когато още няма никаква пролетна зеленина. По влажни почви, оголени откоси, чакълести канавки,целини и исипеи се срещат цели покривки с цветчета от подбел, които се показват много преди листата. Пчелите и насекомите получават от тях първата си храна. Подбелът вирее само върху глинести почви. Това са първите цветове ,които можем да си съберем за зимния си запас.Благодарение на храчкотделящите и противовъзпалителни качества, можем да ги използваме с огромен успех при лечение на бронхит,ларингит и фарингит, бронхиална астма и плеврит, та даже и при белодробна туберколоза. При уморителна продължителна кашлица и мъчителна пресипналост трябва често пъти през деня  да се пие много горещ чай от подбе с разбъркан мед в него.
    В края на май , когато отгоре зелените, а пък отдолу сребърнобели, груби листа се покажат, ние ги използваме за салати , супи и др заради голямото съдържание на витамин С.
    Едино душна е възхвалата на подбела - като се започне от природолечителите на древността и др. Измити и смачкани като каша наложени върху гърдите, пресните листа помагат  при всяко тежко белодробно заболявание, при червен вятър и при увреждане на тъканта  със синъо- червени подутини, та даже и при възпаление на слузната торбичка, въздействието на тези компреси с каша е смайващо. При хроничен бронхит , съпроводин с пристъпи и давещ задух, трябва екстрат на листа от подбел.
  Много ефикасен при белодробни заболявания и бронхит се оказва сиропът от листата  на подбела. В пръстен съд или стъкленица се редуват ред листа ,ред захар, докато съдът се запълни , след това се покрива и добре се завързва с два - три пласта пергамент или целофан  и се слага в една дупка в градината на тихо място, върху него се слага дска и се зарива с пръст. Равномерната топлина предизвиква ферментационен процес. След осем седмици пръстения съд или стъкленицата се изравят и произведения от подбела сироп се кипва един-два пъти. След като изстине се сипва в малки шишенца с широки гърла. Този сироп е най-сигурната ни защита през зимния сезон срещу грипа. Вземат се чаени лъжички от сиропа при грип и други вирусни заболявания през зимата.
 При астматични и бронхиални заболявания и увреждания при пушачите две-три чаени лъжички прясно изстискан сок от листата на подбела в чашата с месния булъон или топлото мляко вършат чудесна работа през пролетта.
  При възпаление на венците може да се приготви една мехлемоподобна каша от пресни счукани листа и пресна сметана , която се слага на възпалените места и след това се омотава леко с кърпа.
  Капнат в ухото, прясно изцеденият сок от листата на подбела  помага при ушни болки.
                                                     ЧАЙ ЗА КАШЛИЦА
 Чай за кашлица, който отделя храчките е следният: смесете равни части цветове и листа от подбел, цветове от лопен, медуница и листа от остролист жиловлек. От тази билкова смес вземете две чаени лъжички  и ги попарете с 1/4 литър вода . Чаят се подслажда с мед и всеки ден от него се пият на глътки по три топли чаши.
            
                                                     ВИДОВЕ ПРИПОЖЕНИЯ 

Приготвяне на чай : Една препълнена чаена лъжичка  цветове /по-късно смесени равни количества листа и цветове/ само се попарва в 1/4 литър в ода и се оставя малко да покисне. 
Компрес: Пресни листа се стриват на каша и се налагат.
Инхалация: Препълнена супена лъжица и цветове и листа, се попарват и с кърпа върху главата се вдишват парите. Това се поправя неколкократно на ден.

Баня за ходилата: Две препълнени щепи с листа от подбел се попарват в съответното количество вода, оставят се малко изцеждат. В тази вода след това 20 минути се киснат ходилата.
Пресен сок: Прясно  измити листа се изстискват в сокоистисквачка.
Сироп и смесен чай: Против кашлица и пресипналост.


 

Репей / Aretium lappa L.

                                                              Репей / Aretium lappa L.

  Описание: Репеят е двугодишно тревисто растение с вретеновиден месест корен, сиво  кафяв отвън и бял и сочен отвътре. Стъблото е високо до 1,5 м, силно разклонено. Долните листа са едри, целокрайни,яйцевидно заоблени с нерядко разположени власинки и с дълги, плътни дръжки. Листата по стъблото са по-дребни и поседоватеолетолни. Цветовете са по-едри,червено виолетови, топчести кошнички, разположени на върха на стъблото в щитовидно съцветие. Обвивката е гола или почти гола. След узряване на плода лесно се захващат по вълната на животните и дрехите на хората и по този начин се осигурява разпространението.
  Разпространението: Расте по пътища,незастроени и празни места, торни поляни и ливади. Цъфти от юни до септември.
 Употребяема част: Използват се корените, листата и семената.
 Приложение: Репеят се използва като пикочогонно средство. Корените му действат за пречистване на кръвта, пъпки по главата, венерически болести/ трипер, сифилис/. Листата се използват за изпотяване при простуди, повече уриниране, при камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур, при гастрит, язва в стомаха. Семената се използват против тежко главоболие, поради стомашни разстройства. Външно репеят се използва - отварата от корените при измиване на косата, стимулира разтежа и. Същият и по-добър ефект има репейното масло, получено от 10% корени и дървено или бадемово масло. Гаргара против пришки в устата и глътката. Запарката от корените  за налагане външно против подагра, маясъл,кожни заболявания.
 Начин на употреба: Приготвя се запарка от една чаена лъжичка ситно нарязани корени се заливда с 400 гр. вряща вода, оставя се да престои една нощ и се изпива за 1 ден. Друга рецепта-10 гр. сухи листа се варят в 500 гр. вряща вода 5 минути, след изстиване се прецежда. Пие се по една кафена чашка сутрин и вечер.