ВОЛСКИ ЕЗИК, ЛОПЕН, ЛИПА И МЕД - ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДИХАТЕЛНИТЕ ОРГАНИ

ВОЛСКИ ЕЗИК

   ОПИСАНИЕ:  Многогодишна папрат с късо коренище, от което излизат едри листа 10-60см

дълги, голи, кожести и с широко до линейно ланцетна петура, широка 5-7 см. Дръжката е къса, спорите са наредениот двете страни на средната жилка, косо спрямо нея и успоредно помежду си, дълги от 8 до 18 мм.
  РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте по влажни, сенчести, скалисти места, главно в широколистни гори, най - често в дъбови гори до 1400м.н. в.
  УПОТРЕБЯЕМА ЧАСТ: Цялата надземна част се използва и се събира през лятото.
   ПРИЛОЖЕНИЕ: Употребява се като леко затягащо средство,действа благотворно и на черния дроб, жлъчката, далака и пикочните пътища. Много сигурно средство против кашлица и белодробни заболявания.
 НАЧИН НА УПОТРЕБА: 10гр. волски език на 1 литър вода се вари 10-150минути. Пие се
топло като чай три пъти дневно преди или по време на храна.
                            

 ЛОПЕН

  ОПИСАНИЕ:  Двугодишно мъхесто, влакнесто, тревисто растение. През първата година образува само листна розетка, а през втората прави до 1,50м. неразклонено стъблос последователни листа. Цветовете са жълти и събрани на върхана стъблото. Плодът е многосеменна кутийка.
  РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте в сухи , тревисти места, песъчливи и много каменливи склонове. Среща се из редки храсталаци и по необработени ниви край пътища и сгради. Цъфти юни и август.
  УПОТРЕБЯЕМА ЧАСТ: Главно се използват цветовете.
  ПРИЛОЖЕНИЕ: Лопенът има противовъзпълително, отхрачващо действие. При заболявания на дихателните пътища: бронхит с обилна секреция, бронхиална астма, коклюш, остър катар на горните дихателни пътища с пресипнал глас и др. Използва се и при възпалителни заболявани на стомашно
чревния тракт, диария и чернодробни - жлъчни заболявания. Външно се използва за гаргара на устата и гърлото.
  НАЧИН НА УПОТРЕБА: Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно нарязан цвят от лопен и 250гр. вряща вода. Пие се по една винена чаша 2-3 пъти на ден.

                                                      

ЛИПА

   ОПИСАНИЕ: Високо до 25-30 м. дърво, разклонено с гъста корона. Листата са със сърцевидна форма, назъбени покрая с дълги дръжки. Цветовете са събрани в полусеник и имат светло жълт цвят. Плодът е едносеменно малко орехче с твърда обвивка.
  РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из цялата страна по каменистите склонове на предпланиннските и планинските области.
  УПОТРЕБЯЕМА ЧАСТ: Цветовете се използват и се берат по време на цъфтежа. Притежават патогонно, леко дезинфекционно, противоспастично и противовъзпалително действие.
  ПРИЛОЖЕНИЕ: Под формата на чай при остри катари на горните дихателни пътища/ларингити, трахеобронхити/,и др. температурни състояния, като и леко диуретично средство. Липовия цвят намира приложение при някои заболявания на пикочните пътища. Външно под формата на запарка или отвара липовия цвят се използва за гаргара на гърлото и устната кухина. Против изгаряния се препоръчват бани с липов цвят, също и при кожни обриви, възпалителни хемороидални възли, ставни болки.
  НАЧИН НА УПОТРЕБА: 1. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно нарязан липов цвят на 250 гр. вода.След около 20 минути запарката се прецежда и се пие гореща. 2. За външна употреба се приготвя отвара от 100 гр. липов цвят и 2 л. вода. 3. За гаргара се приготвя отвара от 20 гр. липов цвят и 250 гр. вряща вода, като в топлата отвара може да се добави една лъжичка сода бикарбонат.
  

МЕД

Медът и билките са особенно полезни за организма на човека. Те са взаимно свързани пчели и билки - едно цяло. Сега накратко за меда и неговите съставки. Билките и меда са божи дар.
   Пчелният мед представлява сладък сок, който пчелите събират от растенията, преработват го, оботатяват го с ензими в гушката си и го складират определени восъчни пити. Натуралния мед по своите вкусови и хранителни качества е един от най - ценните хранителни продукти. Познат е на хората още от древността. Той е има неограничена трайност т.с един от най - трайните продукти.
 По своя произход медът бива два вида: нектарен и манов. Нектарния мед пчелите събират нектара от цветовете на растенията, а за мановия - маната - сладък сок отделян от листни въшки или други насекоми, хранещи се с соковете на липата, върбата, дъба и др. Медът е богат на белтъчни вещества, на витамини - В1, В2, В3, В6, С, Е, на провитамини - А, РР, хормони, ферменти и др.
Медът притежава много лечебни и диетични свойства, поради тази причина се използват в народната и лечебната медицина. Медолечението е широко застъпено в съвременнната медицина при различни стомашно - чревни, белодробни, чернодробни, сърдечно - съдове, бъбречни заболявания и кожни рани.
В козметиката се използва мед за приготвяне на много кремове, маски, шампоани и други продукти. Медът подхранва идеално кожата и изглажда бръчките.
 РЕЦЕПТА ЗА ИЗГЛАЖДАНЕ НА БРЪЧКИ: Една настъргана ябълка, една супена лъжица зехтин и една супена лъжица мед  се разбъркват добре и се намазва лицето, пожелание може и шията. След 5 минути се измива лицето. Ефекта е феноменален. Пробвала съм го и го препоръчвам на всички дами при необходимост.            
  РЕЦЕПТА ЗА ГНОЙНО ГЪРЛО С НАЛЕПИ/ОТ МАМИНИТЕ РЕЦЕПТИ/: Разбърква се  смес от 2 супени лъжици мед с 1 супена лъжица сода бикарбонат  до получаване на хомогенна смес. С така получената смес се обмазват с пръст сливиците и гърлото преди ядене. Това се повтаря 4-5 пъти и ефекта е налице.
  Медът има много ценни съставки като пчелен клей, пчелно млечице, пчелен прашец и др.